Благотворителност в с. Гомотарци

В последния учебен ден от февруари група ученици от 9-а клас – София, Глория, Емануела, Божидар и Георги, заедно с класния си ръководител г-жа Ели Цветанова и училищния психолог г-н Борислав Миков, посетиха Дома за деца с увреждания в с. Гомотарци, Видинска област.
Срещата ни с децата с ментални увреждания беше свързана с традиционния български празник Баба Марта. Решихме, че не само Коледа и Великден са поводи за благотворителност. Тогава общественици и бизнесмени се сещат за тези деца и поднасят подаръци и лакомства. И всички са доволни! Но както най-малките, така и порасналите деца имат нужди целогодишно. И то не от храна и легло, защото те тях ги имат. Имат и топлите и всеотдайни грижи на персонала. Липсват им срещите с млади хора, които да ги поздравят и поощрят за това, което са постигнали.
И ние направихме точно това. Със скромните средства, които събрахме, купихме 30 мартенички, пуканки, бисквити и бонбони. И със съдействието на София, чиято майка е главен готвач в Дома, си уговорихме посещението.
Честно казано, такова топло и сърдечно посрещане не бяхме очаквали! Персоналът подготви децата за тази среща и направи всичко възможно за по-лесния контакт. След като им разказахме легендата за българския амулет, им подарихме специално подбрани мартенички – гривнички и ги почерпихме с лакомствата. Те пък импровизираха и почти повториха празника от предишния ден, свързан с посрещането на Баба Марта. Чухме песнички и стихотворения, познати ни от детството, както и чудесно пресъздадените роли на щъркела, врабчето и пролетта. И много усмивки и ръкопляскания. И надеждата от тяхна страна, че пак ще отидем, че няма да ги забравим, така както и те няма да забравят имената ни...
Г-жа Дешка Николова – Директор на Дома – с гордост ни показа двете нови защитени жилища. В едното от тях живеят 6 пълнолетни младежи, които все още учат или вече работят във фирма „Гривас”. Условията са повече от прекрасни – стаи с две легла, компютри и всекидневна. Сервизните помещения блестят от чистота. В кухненския бокс с помощта на готвач се приготвяше следобедната закуска – кекс. През почивните дни ще се отдадат на магията – телевизия и на тихи игри. И уроци – за училището и живота! А може и за пореден път да гостуват в семействата на хората от персонала, към които се обръщат....МАМО!
След подобен род срещи човек си задава много въпроси: защо се раждаме равни и еднакви, а после се различаваме; защо се дава живот на едно същество, а след това то е отхвърлено; така по-спокойно ли се живее...?
Надявам се, че дадохме повод за размисъл на нашите ученици – за човешките ценности и добродетели, за зачитане на нуждите и мечтите на различните и маргинализираните, за мястото им в нашето уж демократично общество...

БОЖЕ, дай здраве на тези деца и стори това чудо с МАРТЕНИЦАТА!