СЕДМИЦА НА ТОЛЕРАНТНОСТТА

На 10 ноември 2008 година стартираха дейностите от Седмицата на толерантността в Професионална гимназия „Проф. д-р Асен Златаров” – Видин.
Проявите са по инициатива на Училищната комисия за превенция на противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и е посветена на 16 ноември – Международния ден на толерантността. Тази дата е избрана от ООН в Париж на двадесет и осмата сесия на Генералната конференция, посветена на 50-годишнината от създаването на ЮНЕСКО, когато е приета и Декларацията за принципите на толерантността.
В днешното мероприятие участваха ученици от 9-а и 10-а клас, членовете на училищната комисия и много учители. Бяха представени мултимедийни продукти заимствани от глобалната мрежа Интернет, както и ученическо и учителско творчество.
С особен интерес и заслужени аплодисменти бяха изслушани есетата на ученици от 9-а клас – Сара, Йоана и Милена. За озвучаването и пресъздаването на презентациите „Стани един от нас” и „Ние, врабчетата” се погрижиха Емануела, София и Георги от същия клас. Залата беше украсена с табла и рисунки, изготвени от Цветелина от 10-а клас. Водещите Красимир от 9-а клас и Кристина от 10-а клас се справиха чудесно, като постепенно и умело разкриваха какво се крие зад мотото „Искам нещо да ти кажа...” – а именно да бъдем толерантни към себе си, към околните и към природата. Своя поглед по темата представи и г-жа Ели Цветанова – член на училищната комисия – в компютърната презентация „Когато мислеше, че не те гледам”. Всички присъстващи получиха малки постери с логото на проявите.
До края на седмицата  се представят мултимедийни продукти по темата за етническата толерантност, подготвени от ученици в 11-ти и 12-ти клас.
За всички, работили по темата, важното е да се осъзнае смисъла на думата толерантност – търпимост и зачитане на чуждото мнение, обогатяване чрез различието и най-вече подкрепа на всяко добро начинание!
И накрая нека си припомним припева от известната песен на Богдана Карадочева:, „Ако до всяко добро същество застане поне още едно, ех, ще започне такъв живот, че само си викам дано...”. Дано..., дано..., ДАНО!