Толерантност
Толерантността, това е способността да прощаваш грешките на другите. Да умееш да превъзмогнеш болката, която близките хора са ти причинили. Нека да си представим само за миг, че сме изгубили това качество в себе си. Ние като личности бихме се превърнали в едни бездушни хора, чиято цел би била единствено омразата и стремежът да навредим на другите. Всеки един от нас ежедневно и ежечасно би поставил на дневен ред личното си облагодетелстване, за сметка на другите.
Любовта, като едно от най-прекрасните чувства на човека би се превърнала в средство за омраза. В нас непрекъснато би избухвало семето на съмнението и недоверието към всички, които ни заобикалят. Кражбата и насилието биха се превърнали в цел за нашето съществуване. Затова изхождайки от всичко казано до тук, аз се убеждавам, че без толерантност, животът ни би загубил своята красота и очарование. Само личности, които виждат смисъла на своето съществуване, имат ясна цел пред себе си, поставяйки си да решат уравненията на своя труден живот. Само такива личности могат да създадат красота и очарование край себе си.
Всеки ден ние се трогваме от толерантността на някого, когото сме срещнали по своя път. Толерантността, е това да отстъпваш мястото си в автобуса на възрастен човек, толерантност е да дадеш пари на някого, който е имал нужда в труден момент, и да бъдеш удовлетворен от това. Толерантност е и да простиш изневярата на любим човек, да му дадеш възможност да осъзнае това, което е направил.
Само по този начин, когато ние сме превърнали своя живот в една огромна толерантност, можем и трябва да осъзнаем красотата и любовта, която създаваме около себе си. Не омразата и завистта движат колелото на нашия живот, а стремежът ни към разумни постъпки. Стремеж, карайки ни да се чувстваме горди, че сме хора, които въпреки трудностите и изпитанията, които ни съпътстват, не сме изгубили човешкото у себе си!
Ако се различавам от тебе, това не само не те ощетява, но те и обогатява!
/Екзюпери/
Как различните хора правят едно цяло? В това е големият въпрос - човекът със своята индивидуалност, със своя свят -и другите- толкова различни и толкова близки.
Вековният житейски опит доказва, че различията между хората не им пречат да живеят заедно, защото няма нищо по-ценно от връзката на човека с човека. В това е голямата загадка на човешкото общуване - въпреки индивидуалностите, да се намери път към общото, към това, което ни свързва. А то е много повече от това, което ни разделя.
В процеса на съвместния живот хората са се научили да преодоляват различията, те са си изградили система от норми, които им позволяват да вървят напред.
На първо място сред тези норми стои толерантността, която събира в себе си уважението, приемането и разбирането на многообразието от култури, религиозни прояви на човешката индивидуалност. Толерантността е необходимата хармония в това многообразие. Съвременният човек все повече преодолява предразсъдъците си по отношение на различията и търси мост към другите и в личностен, и в обществен план. Защото той осъзнава, че колкото и да е ценна човешката индивидуалност, в глобализиращия се свят, личността не може да съществува пълноценно без другите.
Монтен разглежда толерантността от позициите на хуманизма, като базираща се на универсалното, и подчертава: „... подчинявам националната връзка на универсалната и общочовешката. Различието между отделните народи предизвиква у мен само удоволствие от разнообразието".
Хуманистичното проявление на толерантността към различните от теб, изисква безусловно признаване на чуждостта и отказ от нейното асимилиране. Много е важно да разбираме Другия - неговото поведение, неговите обичаи, начина му на живот. Разбирайки Другия, различния, ти ще го приемеш без резерви и предрасъдъци. Необходимостта от търпимост на различията е особено актуално днес, когато се поставя въпросът за „общество с културен и религиозен плурализъм във всички страни на Западна, Централна и Източна Европа. Особено след 80-те години на XX век в европейските общества все повече се налагат етичните принципи на един обновен хуманизъм, противопоставящ се на отхвърлянето, агресията и расизма. На тяхно място се утвърждават нови правила на съжителство, основани върху уважението на многообразието, отварянето към другите чрез толерантност и солидарност.
В моето училище учат и роми. Идвайки в нашето училище те попадат в атмосфера на добронамереност и сърдечност, без междуличностни конфликти и враждебност. Благодарение на нашите учители, които ни учат да ценим преди всичко човека у другия ние всички, заедно - българи и роми се учим, участваме в извънкласни дейности на основата на приятелски взаимоотношения и разбирателство. Прекарвайки много време заедно, не сме „ние и те" , а съученици, приятели - едно голямо и задружно семейство. Обединяват ни общите интереси, изпитанията, трудностите, които преодоляваме, хубавите мигове, които преживяваме...
В многообразието на човешкото битие хората принадлежат към различни общности, играят различни роли и без да съзнават признават значимостта на различни качества, на различни ценности и представи. И установяваме, че вътре в себе си, ние носим различията. И колкото повече проглеждаме за различията „вътре" в самите нас, толкова по-голям е шансът, разпознавайки другите като различни, да не се боим от различията. Само така бихме могли да общуваме пълноценно и толерантно, преди всичко на основата на най-важното, което ни обединява - това, че всички сме хора, които тук на нашата Земя се раждат, живеят и умират, независимо от цвят на кожата, религии, език...
Сара Мариянова Асенова
„ТОЛЕРАНТНОСТТА ВЧЕРА И ДНЕС"
Поредният ден минава, а днешната младеж продължава да живее в един свят без толерантност. Егоизмът днес не позволява на обикновения тийнейджър да си зададе въпроси като „Какво е толерантност?" или „Трябва ли да съм толерантен?". Най-странното е, че сега хората просто са забравили какъв е смисъла на тази дума. Всеки сам за себе си определя начина си на поведение и в представите на почти всички хора за околния свят са различни. Но за едно мнението на всички е почти еднакво - днес хомосексуалността, хората с увреждания и всеки,които е различен, се сблъсква с хорските предразсъдъци. Важно е хората да знаят един от синонимите на толерантността - общата търпимост, и в забързаното ни ежедневие не е чак толкова важно да си учтив и да правиш услуги на другия, да му правиш път, когато е зад теб и иска да мине или да се държиш дружелюбно, а просто да го приемеш като личност и нормален човек. Както преди, така и сега никой не обича фалшивата усмивка, нужно е само да дадеш на човека възможност да разкрие вътрешното си аз, което днес ние потъпкваме с циничните си обиди.
Преди младежта задължително е трябвало да проявява толерантност. Младежите все пак са спазвали общоприетите морални норми на поведение и най-важното - те са уважавали родителите, учителите и възрастните вече застаряващи хора и са се подчинявали на техния авторитет. Тогава за младите хора не е било проблем да предоставят мястото си в автобуса на правостоящ възрастен човек с видима нужда да седне. Когато помагаш на човек в нужда, хората си съставят добро мнение за възпитанието ти и общо взето за самия теб. И най-вече хората са оценявали твоята толерантност.
Няма смисъл да говорим за днешната толерантност. Много хора ще споделят мнението ми, че днес толерантност всъщност няма. В днешните дни съществуват само общовалидните морални догми и видоизменена форма на уважение към по-възрастните. Днес толерантност няма дори и в някои семейства. Сега потърпевши от нашата нетърпимост са не само различните, но и така да се каже „нормални" хора. Но все пак какво му е толкова лошото да си различен? Защо се страхуваме да сме такива, каквито сме? Много малко хора днес приемат „различните" и разбират мечтите, целите и страховете на „отритнатите от обществото" личности. Но още по-малко са младежите, които се готови да приемат това „общество на ненормалните". Разбира се, има и нормално възпитани подрастващи, в които някъде се крие онзи така приет някога образец за толерантност, но този пример за подражание бавно се задушава от нормалния сега бунтарски характер на останалите тийнейджъри. Днес просто не е модерно да се държиш нормално, без да правиш обичайните тийнейджърски магарии.
Сега би трябвало да направя съпоставка между толерантността преди и вече липсващата на такава днес. Но мисля, че няма смисъл. А и аз нямам право да сравнявам миналото с настоящето, тъй като аз не знам какво е било приетото от обществото нормално поведение на младежите тогава. Просто мисля, че като нормални хора трябва да се държим що-годе нормално. Нищо няма да ни стане ако сме учтиви един към друг и си правим услуги, това само ще направи света поне малко по-добър. А и ако си седят спокойно в тролея, старците няма да ни се оплакват на главите, че ги болят ставите.
Надявам се, че поне малко съм успяла да променя мнението ви и начина на мислене за напред. Защото, ако не е така, напразно съм си харчила листовете и мастилото. Може пък да не успея да влея малко разум в главите на някои тийнейджъри, но все пак съм щастлива, че има ден, в който толерантността продължава да ни напомня своето съществуване. Благодаря на всички, които оцениха есето ми по своему. Благодаря и на всички, които са решили, че все пак толерантността заслужава да има свой ден в календара на забързаният ни живот. Тази дата ни кара да се замислим какво всъщност е ценно в този свят на егоизъм. Мисля, че най-сетне, когато прочетеш цялата ми философия, е време да си зададеш въпроса: „Аз толерантен ли съм?", но отговорът ще зависи от правостоящия до теб старец в автобуса.
Йоана Ивова Димитрова
